САНТИМЕНТÀЛНИЧЕНЕ, мн. няма, ср. Книж. Неодобр. Отгл. същ. от сантименталнича. Сантименталниченето в литературата накърнява човешките чувства, отнема от тяхната жизненост, от истинската им красота. Ст. Каролев, ВХМ, 236. Онази деликатна доброта, която придава толкова чар на младостта, те смятат за лигаво сантименталничене. Е. Каранфилов, СМ, 29. Творенията на Пушкин са свободни от всяка риторичност, от хитрини на словото; в тях няма и следа от фалшив патос, от воднисто сантименталничене. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 185.