САНТИМЀТЪР, мн. -три, след числ. -тра, м. 1. Спец. Мярка за дължина, равна на стотна част от метъра. Дължините, Ради, ние мерим чрез мерките за дължина: сантиметър, метър, километър и т.н. Г. Томалевски, АН, 92. Метър. Той е разделен на 10 равни части – дециметри, на 100 равни части – сантиметри, и на 1000 равни части – милиметри. М. Тодоров и др., ТМСС, 34. Някои мащабни линийки са разделени не само на сантиметри и милиметри, но и на половинки от милиметъра. С тях се измерва с по-голяма точност. Физ. VI кл, 10. Метърът има въобще форма на дървена линийка плоска или квадратна, по която са забелязани дециметрите, сантиметрите, често даже и милиметрите. К. Кърджиев, А, 134. Разстоянието е измерено в сантиметри. Ниво на река Дунав в сантиметри.
2. Обикн. с числ. – разстояние или дължина, изразени чрез такава мярка. Понякога над водата изскача и друга змиоркоподобна риба – мурената – която има дължина около 60 сантиметра. Н. Боев, Г, 132. Той извади мярката и измери дълбочината на угарта. Тя беше едва осемнадесет сантиметра, а не двадесет и четири, както трябваше да се оре за сеитбата. И. Петров, НЛ, 157. Ралниците на волските плугове отиват до дванадесет сантиметра, тракторните плугове къртят цели блокове и потъват до осемнадесет сантиметра. А. Каралийчев, С, 100. Ако не се случеше нещо непредвидено, както напредваха по десетина-петнадесет сантиметра на ден, след няколко месеца щяха да свършат канала. Д. Спространов, С, 187. Пред нас скала, наляво пропаст, надясно гъста сплетена гора. „Напред, момчета!“ И по една ивица от няколко сантиметра, опрени с ляво рамо о скалата, един след друг, ловим се ту за камъни, ту за корени. Ал. Константинов, Съч., 103.
3. Линийка или лента с отбелязани деления за измерване на дължина; метър1. Дончо Петров огледа старата шаячна дреха, мери плата с един сантиметър, въртя брат ми пред едно счупено огледало и накрая отсече: – Балтон – не, но полушубка – да! Ще стане. К. Калчев, ПИЖ, 175. Митьо панталонджията извади шивашки сантиметър и пред всички почна да я мери. Черемухин, П, 42. Мишка размерва със сантиметър стъклата, гледа в листчето, което майсторът му е дал, и съсредоточено натиска стоманения елмаз по прозрачната им повърхност. А. Гуляшки, МТС, 305. Тетка отвори крачната машина, взе конците и сантиметъра. – Върти се насам, Анче, върти се нататък! Аз се въртя послушно, а тя записва нещо, също като шивачка. После налага кройки и срязва басмата. В. Бончева, АП, 51.
◊ Квадратен сантиметър. Мат. Мерна единица за повърхнина, равна на лицето на квадрат с дължина на страната 1 сантиметър. При налягане около десет хиляди килограма на квадратен сантиметър стоманата започна да се сплесква и да се руши. Д. Янакиев, Х, 70-71. Един милибар е равен приблизително на налягането, което оказва тяло с тегло 1 грам върху повърхност 1 квадратен сантиметър. П. Марков, А (превод), 9. Кубически (кубичен) сантиметър. Мат. Мерна единица за обем, равна на обема на куб с дължина на страните 1 сантиметър. Аналитичните реакции при микроанализа се изпълняват с 1 – 10 mg, ако изследваното вещество е твърдо, или с няколко десети части от кубическия сантиметър, ако е даден разтвор. М. Кожухаров и др., АX, 6. Маса ще наречем количеството вещество, което се съдържа в определен обем, например един кубичен сантиметър. Г. Томалевски, АН, 312.
– От фр. centimètre.