САНТРÀЧ м. 1. Спец. Дървена скара от видими надлъжни и скрити напречни греди, която се вгражда в каменна зидария с неправилна структура (от ломени, обли камъни и др.) за изравняване на зида. По зидовете [на кулата] се виждат гнезда от изгнили дъски (сантрачи), които са разположени по цялата височина на хоризонтални пояси от по 5 – 6 греди във всеки пояс. Ст. Михайлов, БС, 129. Вертикалните изработки (шахти, комини и др.) могат да се закрепват по два начина в зависимост от устойчивостта на скалите: а) крепене със сантрачи на попчета и б) плътно крепене. Х. Попйорданов и др., ПИ, 126. Приземието на родопската къща и северната стена на етажите са от каменна зидария с дървени пояси (сантрачи), а другите стени са паянтова конструкция с плет и са измазани с пръст. Г. Георгиев и др., ЕБ II, 207. В горната си част двулицевите надземни зидове вероятно са били опасани с вградени сантрачи. Археол., 1996, кн. 1, 58.
2. Диал. Специално налбантско сечиво с квадратна форма и дълга дървена дръжка, използвано за изрязване и подравняване на копитата на добитъка. „Момчета, ето сантрач, клещи, чук, подкови и клинци. Хайде да видя майсторлъка ви: не желая болки.“ Д. Вълев, Ж, 120. На налбантина гидъка [гидика] се състои от: сантрачът, с когото изрязва копитите на конете и воловете, когато ще ги кове. ЖСт, 1894, кн. 4, 480. Сантрач е желязно сечиво с дървена дръжка, което е нагласено да реже с него подковачът копитата. СбНУ XVIII, 193.
3. Диал. Дървена ограда на кладенец. Бунарът си е там, но няма вече обща кофа, общ сантрач и общ синджир. Й. Вълчев, РЗ, 167.
– От тур. satranç ‘квадрат; кариран’.