САНТУ̀РА ж. Остар. Сантур. Но природата на Влайков е само българска, характерна за народопесенното разкриване, за познаването на българската душа, чийто съпровод е кавалът, сантурата или простата песен. М. Арнаудов и др., ТВ, 158. Свири някога и по сватби, като приглаша с голямата си многострунна сантура на цигуларите. Т. Влайков, Съч. III, 4.
– От араб. през тур. santur.