САНТУРДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. Музикант, който свири на сантур. Баща му е бил сантурджия. Л. Пейчева, ДП, 209. Пуснал [даскалът] оная коса като Хайше, кючекинята, вързал си една червена махрама на шията като Омер, сантурджията, па… знаете ли какво намерил да учи децата?… Че немало бог, че немало Света Богородица. М. Георгиев, МЧД, 221. С лъкът през рамо се срещат същите цигани да кръстосват и старозагорските села, които често пъти съм оприличавал на пътующи сантурджии. Д. Илков, ПСЗ, 111.