САП1, сàпът, сàпа, мн. няма, м. Ветер. Тежка заразна болест по конете и другите еднокопитни животни, протичаща с гнойни подувания и язви по кожата, лигавицата на носа и дихателните пътища, понякога срещана и при хората; шап. Причинител на сапа е бацил. При това заболяване се развиват гнойници по кожата и лигавиците на устата, носа и червата. Н. Иванов и др., ГО, 128. Васил купи едно мършаво магаре от един циганин, а докторът му присади болестта на кобилките. – Ако магарето остане живо – беше казал той, – кобилките са здрави, ако умре – болни са от сап и няма какво вече: ще ги застреляме. Й. Йовков, АМГ, 56. Войнишките кръстове нямат надпис: тъй погребват конете, болни от сап. Л. Стоянов, Х, 104. Лекар, който има и най-малка раничка по ръцете си, не може да аутопсира труп, съмнителен за сап. Б. Кърджиев, ОПА, 300.
САП2, сàпът, сàпа, мн. сàпове, след числ. сàпа, м. Диал. Дървена дръжка на брадва, лопата, мотика и др.; саплък2, топоришка. Сега изведнъж почувства грапавината на сапа в ръцете си. Д. Фучеджиев, Р, 265. Пое си дъх и подпря белия си нов сап на брадвата в дънера на сухата, мъртва череша. К. Колев, ТЕ, 84. Ако някой пита за брусове, пращаха го да тропа на вратата на женския метох. Там отиваха и мющериите на сапове за тесли. Ив. Хаджийски, БДНН II, 150. Плюеше на ръцете си, за да са не хлъзга гладкият сап на мотиката. З. Стоянов, ЗБВ I, 373.
– Тур. sap ‘дръжка, ръчка’.