СÀПЕН1, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Ветер. 1. Който се отнася до сап1; шапен. На мястото на първичната локализация се образуват сапни грануломи, които нагнояват и се разязвяват. Около грануломите съдовете са разширени и изпълнени със сапни бактерии. А. Дурмишев и др., И, 619. Сапен бацил. Сапни абсцеси.
2. Който е болен от сап1; шапен. Откриването на сапните коне става, като се капне в окото им специален препарат малеин. НТМ, 1961, кн. 9, 26. Такава свръхчувствителност имат и туберкулозните и сапни животни спрямо неспецифични материи. ГСУВМФ, 1938, т. 14, 18. Сапен добитък.
СÀПЕН2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до сап2. Гледайте ме от крака до глава, това позлатено шишане, този от сапена дръжка нож, тези кобур-пищови съм взел от вашия големец господин Муртаза. М. Кънчев, В, 49.