СÀПИКАС, мн. няма, м. Диал. Свян, срам, приличие. Майка ѝ – тя е я разслабила. Нали трябваше да я научи да бъде ранобудна и да има сапикас! Свекър и свекърва да станат, а снахата да спи – това де го има? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 211.
– От гр. ἀπεικάζω ‘забелязвам; съобразявам’.