САПИКÀСВАМ, -аш, несв.; сапикàсам, -аш, св., прех. Диал. 1. Забелязвам, съглеждам, зървам; скитаксвам, скитасвам. Когато я сапикаса в градината, той се отби при нея, грабна ѝ замърсената от пръст ръка и я целуна. Ст. Чилингиров, РК, 170. – О, здрасти, Казак! – сапикаса го Михал и му подаде десницата си. Г. Караславов, СИ, 119-120. Още месец – купчинката / стана веч могила. / И грамадата от себе / мърда и пораства / и пътникът отдалеко / веч я сапикасва. Ив. Вазов, Съч. IV, 26. Доде в дюгеня, тресне са на стола, захласне са и нито ти поглежда разтурената стока, нито сапикасва кой минува, кой заминува. Ил. Блъсков, ПБ II, 79. От толкава надалеч ние не можем да ги [звездите] сапикасаме, че не са еднолики. Лет., 1872, 100.
2. Разбирам, узнавам. Една жена си имала либовник. Добре, ама нейния маш [мъж] сапикасал. Нар. прик., СбНУ XLIV, 501. сапикасвам се, сапикасам се страд.
САПИКÀСВАМ СЕ несв.; сапикàсам се св., непрех. 1. Простонар. Внимавам за държанието, за думите си; съобразявам се. – Бягай посрещни човека, па си събирай устата. Сапикасвай се какво дрънкотиш, че... Г. Краев, Ч, 129.
2. Простонар. Осъзнавам се, усещам се. – Стига си я солила тая чорба, де! – Люх, божкеее! – сапикасва се готвачката. – Ама то тъй ще е в тая теснотия. И солено ще ядете, и люто… П. Незнакомов, СП, 146-147. Работниците отначало като че ли не искаха да повярват на очите си, че това е директорът, но веднага се сапикасаха и раздвижиха. Д. Кисьов, Щ, 198. – А бе аз сега пък, ако не съм с вас, ще се разболея! – излезе той заедно с тях чак на улицата, така, както си беше, с качулката на главата и увит в шалове. Чак по едно време се сапикаса и се върна. Ст. Даскалов, СЛ, 40. Реших да му занеса [на нелегалния] хляб, а мама ме хвана: – Къде се бе затирил с хляба? Аз чак тогава се сапикасах. – Исках – рекох – да нахраня кучето. К. Георгиев, ВБ, 79.
3. Диал. Забелязвам се (в 1 знач.), виждам се. Само с таквези сечива може да са орат стръмните ниви напряко. Макар че това нещо го знае всякой, но твърде често са сапикасват таквизи повреди в браздите, и то само защото са от горе надолу орани. Лет., 1876, 75-76.
4. Диал. Спазвам благоприличие, срамувам се, свеня се. Вечерта Райка шеташе около паралията, само че сега беше по-весела от други път, ала и повече се срамуваше и сапикасваше. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 114-115.
– От гр. ἀπεικάζω ‘забелязвам; съобразявам’. – Други форми: сапикя̀свам, съпикàсвам, съпикя̀свам.