САПИКÀСВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от сапикасвам и от сапикасвам се. Наместо да разправяме на нашите читатели какво пекат и какво варят гърците в Караказан, ограничаваме се да им съобщим заключение, каквото от предварителни сапикасвания сме можли да извадим: че в Караказан никога не са е варило друго, освен отровни и ядовити за нас, българете, кушания. Г, 1863, бр. 5, 33.
– Други форми: сапикя̀сване, съпикàсване, съпикя̀сване.