САПЛЪ̀К1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Място в селски двор, където се трупа слама. Като стигнаха на саплъка, Аго заграби с две ръце колкото плява можеше да вземе. Й. Йовков, АМГ, 18. В двора също тъй се намират харманът, саплъците със слама и купите сено. СбНУ XXIV, 3. // Купа слама, натрупана на такова място. Блесна ослепително сияние. Пламнаха големите саплъци на чифлика. Й. Йовков, Съч. I, 1989, 88. Няколко пъти стига до чифлишките саплъци и се връща, смазан и разстроен. Ще ги подпаля, ами утре ако излезе закон и станат наши? В. Ченков, ЗХ, 174. Тежка била жътвата, особено когато оформяли кладните и саплъците. А. Пеев, СД, 126.
– От тур. sap ‘сноп’ и наставка -lık (-лък).
САПЛЪ̀К2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Дървена дръжка на брадва, лопата, мотика и др.; сап2, топоришка. Имаш ли нужда от бастун или патерица, и го помолиш, той ще ти ги измайстори и по мярка, и по хубост. Неговите саплъци за брадви и тесли, кокалени чирени за ножове са запазена марка за потомството. Ат. Радойнов, ЛВ, 175-176.
– Тур. диал. saplık ‘дърво за направа на дръжки на сечива’.