САПЛЪКЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. Селскостопански работник, който трупа слама на саплъци. Саплъкчиите Георги Стоев и Дойчо Стаматов, потънали до кръста в купчината, едва успяват да поемат и отхвърлят непрекъснатия поток от слама. ОФ, 1950, бр. 1835, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)