САПОНЍНИ мн., ед. (рядко) сапонѝн, м. Спец. Природни гликозиди в някои растения (иглика, жабляк, чувен и др.), които с вода дават пенещи се колоидни разтвори и намират приложение в бита, медицината, хранително-вкусовата промишленост (за производство на някои халви) и др. Съдържа [ранилистът] дъбилни вещества, ограничено количество етерично масло, сапонини, смолисти вещества, органични киселини, минерални соли и др. В. Канисков, ЛРБ, 16. В надземната част на растението са намерени дъбилни вещества, етерично масло, витамин С и сапонини. Н. Стоянов, НЛЛ I, 192. В някои растения има вещества, които могат да се пенят. По химически състав те нямат нищо общо със сапуна. Наричат се сапонини именно защото се пенят. К, 1969, кн. 8, 37.
– Нем. Saponin от лат. sapo, -onis ‘сапун’. – Друга (остар.) форма: сапунѝни.