САПУНДЖЍЙСТВО, мн. няма, ср. В миналото – производство на сапун, занятие, поминък на сапунджия; сапунарство, сапунджилък. В Харманли се развива и сапунджийството. Сапунът, приготвян в някогашните сапунджийници, служел главно за пране и бил търсена стока. К. Динков, Х, 57. Особено се издигнали градовете от двете страни на Стара планина – Сливен, Котел, Казанлък. В тези градове занаятите абаджийство, гайтанджийство, обущарство, медникарство, сапунджийство и др. цъфтели. Ист. VII кл, 75. Икономическият живот на Пещера през 17-и и 18-и в. е оживен. Населението се занимава с такива занаяти като железодобив, ковачество, свещарство, сапунджийство, земеделие и др. РИ, 2014, бр. 2, 2.