САПУНЍСВАМ, -аш, несв.; сапунѝсам, -аш, св., прех. 1. Търкам, натърквам нещо със сапун, за да го измия или изпера. Динко се наведе веднага и спокойно сапуниса врата, ушите и косата си. Когато се изми, лицето му, изгоряло от слънцето и зачервено от студа, доби ярък, бакърен цвят. Д. Димов, Т II, 84. Момичето си навело главата. Майката я сапунисала. Ив. Вазов, Н, 30. Жулеше [перачката], сапунисваше чуждото пране до късна вечер. М. Грубешлиева, ПП, 96. В тоя миг гладна Пена сапунисваше ризата му – търкаше я върху един гладък бял камък на половин метър от брега. Т. Харманджиев, КЕД, 44. Ще ги [дрехите] изплакне от сапуна, ще ги сапуниса втори път, пак ще ги изплакне, защо не, нали е слугиня, това ѝ е работата?! Д. Колева и др., НМ, 234. Сапунисай си добре ръцете и ги измий с топла вода. // Търкам, натърквам някого със сапун, за да го измия, изкъпя. Един ден, както бях зает да рисувам човечета, майка ми ме извика. Този път ставаше въпрос да ми облекат по-хубави дрехи. Оставих милата си майка да ме вчесва и сапунисва колкото си иска. П. Пройкова и др., КМП (превод), 205-206. // Покривам брада или част от тяло със сапунена пяна, за да я избръсна. Брадата му беше порасла, старчески побеляла, малко къдрава под гушата и той я сапунисва дълго, за да омекне. Ем. Станев, ИК III и IV, 440. Той [бръснарят] сапунисва петнадесет минути лицето на задрямалия от наслада франт и го бръсне с елегантен размах, масажира го и го разхладява с някакъв ментов крем. Св. Минков, ДА, 92. Там имало малка берберница. В нея един ден влиза и сяда пред огледалото Левски. Бръснарят още не бил го сапунисал, и на вратата се показал с покашлюване един онбашия. П. Мирчев, К, 22.
2. Прен. Разг. Хокам сурово някого, скарвам се на някого. Той [архимандритът] влезе като неканен гост и без да поздрави отчето, още от вратата се разфуча и почна да го сапунисва: – Ти кощунствуваш с религията... с Бога... Ти... ти си недостоен не за поп, но дори за свинар... Н. Илиев, БВ, 9-10. Събраха ни на събрание в пътното, изправя се началникът и започва да ни сапунисва: – Вие, другари кантонери, не живеете в нашето време, а в старото. Защо позволявате да стават дупки на асфалта! Докога ще се търпи това положение? Н. Хайтов, ДР, 198-199. Следващия път се срещнах с Джордж, след като прочетох съботното издание на неговото вестниче. И веднага започнах да го сапунисвам. – Как не те е срам! – му казах. – Отдавна мина модата на съзнателно правените грешки и на използуването на диалектизми! (превод) НТМ, 1977, кн. 8, 68. Баща ми добре ме сапуниса за счупения прозорец.
3. Прен. Жарг. Измамвам, излъгвам. Характерно явление за груповите говори е, че в тях постоянно се появяват нови думи. Например през последните няколко години в софийския „тарикатски език“ се появиха нови думи като бaчкам (работя), сапунисвам (измамвам, излъгвам). Ст. Стойков, БД, 358. сапунисвам се, сапунисам се I. Страд. от сапунисвам в 1 знач. Преди измиване на всяка част от тялото гъбата се изплаква под течаща вода и се сапунисва. А. Димитрова и др., СЗГ, 55. Да се натопи плата или фланелата за пет минути вътре в хладкава вода. После да се простре добре над една дъска и да се сапунисва всъду. Дом., 1898, кн. 1, 7. II. Възвр. от сапунисвам в 1 знач. А вкъщи тетка пита: – Изтъркахте ли се добре? Сапунисахте ли се по три пъти? Май че гузничко потвърдихме. В. Бончева, АП, 58. Бързо вземам самобръсначката си. Сапунисвам се и се надигам на пръсти, защото огледалото е високо. К. Калчев, ДНГ, 15. III. Взаим. от сапунисвам в 1 знач. Пееха и се сапунисваха един друг в изпълнената с пара стаичка с душ. Кр. Матева, ИНЛ (превод) [еа].
◊ Сапунисвам / сапунисам главата на някого. Разг. Хокам сурово някого, скарвам се на някого. Отнесох въпроса до генерал Джамаданов по телефона. Той ми сапуниса главата: „Подполковник, казва, какви са тия офицерски кандидати, казва, та се застъпвате за тях? Защо досега не съм ги виждал в полка ви? Не ги познавам, казва“. К. Гълъбов, ХГП, 27.