САПУ̀НКА ж. Разг. 1. Вода с размит, разтворен в нея сапун. – Господарю, и децата в управляваната от теб страна знаят, че да става прането чисто и бяло, то трябва да поври в сапунена вода. Така че и твоят слон ще стане бял, както твое величество желае, ако възври малко в сапунка. Г. Русафов, ВК, 237. – В някои нови казарми употребявали са разни методи за миението със сапун или без сапун, даже се изисквало от солдатите катадневно отривание на тялото с ръкавици от конски косми и сапунка. МСп, 1886, кн. 76, 335. // Сапунена пяна. Той се готвеше да се бръсне, беше загърнат с бяла авлия и гъста сапунка покриваше цялото му лице. Й. Йовков, Разк. II, 56. Хитър Петър изпросил от ханджията един калъп сапун. Отива в първата стая, сапунисва едного хубаво: лицето, главата, брадата с гъста сапунка. – Ах, почакай, че съм забравил бръсначите – казва и оставя го сапунисан. Нар. прик., БНТв Х, 523.

2. Разг. Ирон. Сапунен сериал, сапунена опера. Българските сериали изместиха от ефира сапунките. ЖДн, 2013, бр. 44, 27. Латиноамериканска сапунка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)