САПУНЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Сапунен (в 1, 2 и 3 знач.), сапунов. Приказва ся, че Марко Антон из Раба еднъж, кога ся бръснал на слънце и видял в насапунената вода сапуняви мехурчета на различен шар, зел да размишлява как са съставени шаровете и как е разчесната (разложена) светлината у дъгата. Й. Груев, СП (превод), 82. Като ся е поддал вече человек на тая модна глупост и е начнал да си бръсне брадата, добре би било да ся научи сам да ся бръсне, а не да дава на други хора, на които ръцете часто не са тъй чисти, да му плещат устата и носа със сапунява пяна. Лет., 1873, 79.