САПФЍРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Сапфирен. Върху челото косите ѝ бяха събрани от една малка диадема. От извънредно малките ѝ уши висяха два големи бисери, окачени на две блестящи сапфирови звездички. П. Драгоев, С I (превод), 25. Но няма съмнение, че принцесата или кралицата, със златисти коси и сапфирови очи, поставена редом с тази селянка, ще бъде по-приятен предмет за зрението и повече способна да внуши любов на оня, който умее да прави по-добър избор. Ал. Гинева, ПСЕМ (превод), 616. Днес е чудесен ден. От всички страни се показаха планини: сини, сапфирови, виолетови, жълти и червено-кафяви. Т. Ценова, АХ (превод), 264. Сапфирова игла.