САПЬÒР м. Воен. Военнослужещ от специализирано инженерно-строително подразделение, натоварено с функцията да строи, поправя или укрепва пътища, мостове и под. за настъпващите войски, да отстранява преградите, телените мрежи пред тях, да разминира минни полета и др. Разузнавателното отделение има приблизително следния състав: командир, дозиметристи, разузнавачи химици и сапьори разузнавачи или общо от 4 до 10 души. Н. Иванов и др., ГО, 183. Даже моторизираните групи на противника не смеели да шетат из Тан Тхуат, ако пред тях не вървели сапьори. Ал. Гетман, НС, 106. От ранно утро слушаме артилерийската канонада, идваща от Шиндарника и Арабаконак. А необяснимият за нас шум явно идва от сапьорите, които разчистват пътя и взривяват скалите, за да привлекат вниманието на врага. Ив. Иванов и др., БП, 286.
– От фр. sapeur. – Друга (остар.) форма: сапèр.