САПЬÒРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Воен. Сапьорски. При пристигането на върха веднага бяха извикани от строя хора, познаващи сапьорното дело, и им беше възложено да прокопаят окопи за оръдията. Ив. Иванов и др., БП, 76. Със Закон за вземане на новобранци в Българската войска, влязъл в сила на 25 ноември 1880 г., се внася промяна в общия срок на военната служба. В кавалерийските, сапьорните, морските и медицинските формирования действителната служба е с продължителност от три години. СбРДСА, 19. Постъпва в армията – командир на сапьорна рота. Т. Генов, Избр. пр, 308. Един офицер от сапьорния батальон, като видя горнята сцена, извика: – Защо биете человека? Ще го убиете. С. Кисов, БО, 162. Сапьорна лопата. Сапьорен взвод.

– Друга (остар.) форма: сапèрен.


Източник: Речник на българския език (онлайн)