САРÀ1 ж. Остар. Епилепсия. Сарата различава от нервните припадъци в това, че в тия последните несъзнателността бива непълна или пък съзнателността никак не се изгубва. МСп, 1886, кн. 12, 548. Децата на родители, болни от сара, биват умоповредени. МСп, 1888, кн. 1, 16. Вредително е да кърми една майка сама детето си, когато майката страда от сара. Лил., 1884, кн. 7, 22.
– От араб. през тур. sara.
САРÀ2 ж. Диал. Ред, редица. Денкчията започваше да „гради“ денка в специален сандък, като поставяше пасталите в редове – „сари“ – и то така, че десните пастали и десните капаци идваха вдясно, а левите – вляво. Д. Димов, Т, 33. Под лошо изградени денкове се разбират тези, при които не е спазена най-елементарната техника при изграждането. Така например да не се възсядат пасталите достатъчно, както един други в редицата (сарата), така и със срещуположните пастали, лежащи на другата страна на денкът. С. Ненов, МБТ, 75.
◊ На сара. Диал. Поред, последователно. Една вечер беше дошъл в нази да вечеря, защото коруджиите от село се хранеха на сара от къща в къща. М. Кънчев, В, 93.
– От тур. sıra ‘ред; редица; подредба’.