САРАДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. Сарач, седлар. – Кърджалие, баш делие, / ай идете да идеме, / да идеме вов пазара, / да запалим чаршията, / да излязат сараджие, / да изгасят чаршията. Нар. пес., Ст. Бояджиева, ДДБЙ, 163.
