САРАДЖЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който страда от сараджа; живеничев, желкав, къртичав, скрофулозен, сараджав. Желкав – сараджлив, скрофулозен. СбНУ VІІІ, 144.

– Друга форма: сараджалѝв.


Източник: Речник на българския език (онлайн)