САРА̀Й, -àят, -àя, мн. -àи, след числ. -àя, м. 1. В миналото – голяма и богато обзаведена къща на турски владетел или големец; конак. В новия сарай Рашид посрещаше търновските аги, бееве, кадии, мюфтии и търновския войвода. Ц. Гинчев, ГК, 31. В сараите на падишаха ще има всичко, каквото поиска. Ще я облекат в коприна, ще я разхлаждат с ветрила от паунови пера. М. Марчевски, П, 56. – И ще направя за тебе / в градини нови сараи / със дванадесет капии, / с триста прозорци джамлии. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 940. – Надувай, гайдар, гайдата, / дигай, байрактар, байрака / през пашините сараи, / та никой да не ни види, / че сме си млади юнаци. Нар. пес., СбВСтТ, 1066.
2. Диал. Дворец (в 1 знач.), палат. – Е, придай му още нещо де! Ама и ти ще отстъпиш! Тъй му е ред. Продавачът и купувачът едновременно поклащаха отрицателно глава: не може. – Може, може! Дайте си ръцете! Кола дини пазарите, не пазарите на царя сараите. Ст. Чилингиров, ПЖ, 9. Излете пиле низ сарай, / низ царевите сарае, / на крила верман изнесе, / да се писуя войници / по сички народ убави. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 310.
3. Прен. Голямо, разкошно жилище; дворец, палат. Ний сме, Радке, богати: / къщете ни са сарайе, / дворовете ни са мермере, портите ни са чемшире. Нар. пес., СбНУ XLVI, 146.
– От перс. през тур. saray, seray ‘дворец, правителствена сграда’.