САРАНДÀР м. Църк. Остар. Молитва за покойник, която се чете в църква всеки ден до четиридесетия ден след смъртта му. Един духовник продава прошки с товари, за парусии и за сарандари. П. Р. Славейков, СКНГ, 43. Да будат на четиритях наши церкви за душевното ми спасение обикновените сарандари и парастаси (помени), за които оставлям всякому священику по 25 гроша. Н. Хилендарец, СПП, 62. Този, който ще са жени втори път, не тряба да забрави, че е от реда му да даде един сарандар или една парусия за покойната си жена да я поменува владиката. Г, 1863, бр. 10, 77. Сарандаро го праат за доброто на умренио, ако не се пеит сарандар, душата на умренио не кье имала на вечер кaи да легни. СбНУ XIII, 244.
– От гр. σαραντάρι по σαράντα ‘четиридесет’.