САРÀЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до сарач или до сарачество; седларски, сарачки, сарашки. Загрижеността на всички тези хора, които работеха в обущарски, дрехарски, сарачески и хлебарски заведения, радваше Илков и го изпълваше с вяра в успеха на гигантската борба. Г. Караславов, ОХ III, 392. През 1945 г. Денчо Сарача постъпва в казармата, където за известно време поддържа конската амуниция на поделението, и това са последните му сарачески занимания. На калфенския изпит обаче се явява в Шумен, където има сараческо училище и там се провежда препитването. А. Гоев, НЗ IV, 99. В Добруджа са били развити много добре и някои занаяти: коларо-железарският, кожухарският, бъчварският, сараческият, които са съсредоточени в градовете. Н. Колев, БЕ, 77. Изработената кожа е продукт, получен от преработката на суровата кожа, и по своето предназначение се разделя на следните групи: кожи за сарачески и седларски цели. Ст. Младенов и др., ОТК, 17.