САРÀЧЕСТВО, мн. няма, ср. Занятие и поминък на сарач; седларство. От 30-те до 70-те години на ХIХ в. в Килифарево процъфтяват почти всички манифактурни занаятчийски отрасли. Най-застъпени от тях са мутафчийство, гайтанджийство, абаджийство, сарачество, кожарство. А. Гоев, НЗ IV, 36. Старите, цветущи по времето на Възраждането занаяти [в Дойран] като абаджийство, бояджийство, мутафчилък, сарачество, табакчийство и пр. бяха вече западнали. К. Хаджидинев, Д, 35. Коневъдството ще да е било един от главните поминъци на тия граждани; освен това у тях ще да са били развити свързаните с военната служба, особно в конницата, занаяти, каквито са: сарачество, налбантство, мутафчийство. БИБ, 1930, т. 4, 109.