САРÀЧКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Сарачески. Когато научи сарачът Реджеб, че двамата братя бяха купили дюкяните заедно с неговата сарачница и че ще ги събарят, за да дигнат мааза, изтича при тях бедният човек – и тъй както беше в дюкяна си, със запретнати ръкави и с кривия си сарачки нож в ръката. Д. Талев, ПК, 31. Тоя човек, един ден през лятото на 1876 година, бе седнал на един турски сарачки дюкян, който се намираше току срещу джамията. Н. Лазарков, С, 104. Местните търговци построяваха вейници от шума и под тях търгуваха с платно, сарачки, грънчарски и др. изделия. Л. Сапунджиев, ЮСК I, 71. Опинчарските и сарачки работилници, които изготвяха и поправяха цървулите и патрондашите на бойците, се помещаваха в дюкяните на Пацо. Ил, 1934-1935, кн. 2-3, 16. Сарачка чаршия.