САРÀШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Сарачески, сарачки. По калната пазарна улица, на която се намираха къщата и сарашката работилница на Яко, минаваше кола, натоварена с въглища. Д. Димов, Т, 224. Този светия български [св. Спиридон] беше патрон на обущарското, сарашкото и кожарското съсловие. На него ден стотици занаятчии присъствуваха на църковната служба, след което начело на духовата музика маршируваха из улиците на града. А. Гоев, НЗ IV, 214. Някои по-бабаити от търновските турци, а най-вече сарачите от сарашката чаршия, взеха да ходят обръжени с пищови, ками и ятагани по улиците. Ц. Гинчев, ГК, 14. В града се беше отворила голяма сарашка кооперация и пред неговото прихлупено дюкянче все по-рядко взе да спира талига или селска каруца. Б. Несторов, СР, 170-171. Сарашки занаят. Сарашки конец.