САРДЀЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от сардела; сардинен. Скочи от стола си и бутна сарделените кутии, в които държахме клечки и гвоздеи. Ст. Чилингиров, ХНН, 10. – На! Мръсно животно! Разбойник! Лапай! Пред озъбената муцуна на кучето издрънчава празна сарделена кутия. Т. Генов, Избр. пр, 54. Сарделен сос. Към обикновена майонеза прибавете малко пудра захар, горчица, чер пипер и 2 – 3 рибки сардели, очистени от костиците и нарязани на ситно. П. Чолчева и др., КВД, 388. Сарделена консерва.
◊ Като <риби> в сарделена кутия. Разг. В много тясно пространство, много натясно. Мазето на околийското управление пращеше от арестанти, натъпкани като в сарделена кутия. Г. Караславов, Избр. съч. I, 133. На софрата в мъжката одая имаше и шишета с гроздова ракия. Десетина момци и мъже, притиснати като риби в сарделена кутия, лапаха и час по час надигаха различните събирани от махалата чаши. Б. Несторов, АР, 13.