САРДЍСВАМ, -аш, несв.; сардѝсам, -аш и сардѝша, -еш, мин. св. сардѝсах, св., прех. Диал. Обкръжавам, обсаждам, заграждам от всички страни. – Учителе… Голема андартска чета сардисва селото. То ще е за вас с владиката. Да ви скриеме некъде. Д. Талев, ГЧ, 350. Турците го сардисаа калето и седнаа да и чекаат бугарите да се предаат сами. СбНУ XXIX, 206. Под сенката юнак леже, / юнак леже, юнак Ристо, / до глава му македонка: / – Стани, стани, юнак Ристо, / сардиса ни потерата, / потерата арнаутска. Нар. пес., П. Михайлов, БПМ, 276. сардисвам се, сардисам се, сардиша се страд. – Е, като не може да се сардиса цялото [село], ще хванем тогава тия къщи наоколо и това стига. После ще съберем цялото село, до последния жив човек. Те ще кажат кои са комитите и къде са. Д. Талев, И, 348.
– От тур. sar (основа за мин. вр. sardi-) ‘обкръжавам’.