САРДОНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. За смях, усмивка, изражение на лицето и др. – който привидно изразява веселие, но съдържа жестокост, язвителност или трагизъм, горчивина; сардонически. Сардоничният смях включва гнева, и особено болката – както болката за друго, така и преди всичко болката на смеещия се. И. Паси, См, 220. Зад неговата [на Светослав Минков] студена ирония, зад неговата сардонична мефистофелска усмивка се крие един омерзен до дъното на душата си човек от жалкото състояние на съвременното му човечество. Кр. Куюмджиев, КЛЖ, 26. Беше луничав, невисок на ръст; когато се смееше, лицето му се изкривяваше в сардонична гримаса. ЛВ, 2011, бр. 13-14, 19.
– Oт гр. σαρδόνιος от собств. през фр. sardonique.