САРДОНЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Сардоничен. – Чети, даскале, тая книга! – каза беят със сардоническа усмивка и подаде прокламацията. Ив. Вазов, Съч. VIII, 78. Г-н Блонд с един сардонически смях им ся смее и ги пита где е дядо Йосиф. АНГ II, 52. Немилостив и злобен сарказъм, сардонически смях – тия са тоновете на Стаматовия комизъм. Мис., 1905, кн. 6, 310.
САРДОНЍЧЕСКИ нареч. Книж. Сардонично. Трайчев се изсмя сардонически. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 105. – Извадили са му зъб – отвърна лекуващата лекарка. Професор Мавродинов се взря в мене и после каза сардонически: – Истинско чудо би било, ако от това му мине! Г. Данаилов, ЗР, 100. Той [Левски] гордо се изправил пред комисарите царски. На запитванията им сардонически отговарял. Отговорите му били пълни с отрова на злъчния сарказъм. Ст. Заимов, ВЛД, 5.