СÀРЖА ж. Памучна, копринена или изкуствена тъкан с диагонално преплетени нишки, използвана предимно за подплата; серж, кепър. Епистемон забеляза няколко островитяни. Първият, към когото той се обърна, носеше къса мантия с кралски цвят, жилетка от пъстра саржа и шапка с кокарда. Д. Попова, ГП II (превод), 254. Полека-лека съзнанието ѝ се проясняваше и тя забеляза, че действително лежи в голямо легло с извити колони, през чиито завеси от зелена саржа проникваше зелено-синкава светлина. Б. Петрова и др., АМА (превод), 381.
– От ит. sargia от лат. sericus ‘копринен’.