САРЍЯ ж. Диал. Задница на кон или друго добиче; сап3, сапа. Под надзора на Караагачската община [се намира] 1 кон на 11 год., алест, на лявата сария дамга звезда. ВОбВ, 1901, бр. 1, 2. Пожали го капетанска сестра, / подаде му зелен бардак с вода; / то я фана за десната ръка / и я качи коню на сария. Нар. пес., СбНУ XIV, 78.
– От тур. sağri.