САРКÀЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. 1. Книж. Само ед. Язвителна, жлъчна, жестока насмешка; остроезичие, язвителност. Тия критически статии бяха напоени със злъчен хумор и с отровен сарказъм против нещастните автори. Ив. Вазов, Съч. XII, 162. Ние чакаме вашите обяснения, другарю – рече той и в това обръщение на „вие“ и „другарю“, без да спомене името на Иван, прозвуча презрение и сарказъм. Ем. Станев, ИК I и II, 119. Умерен, деликатен, сдържан, Добри Ганчев не изразява това негодувание брутално, а с един рафиниран, безпощаден сарказъм, с една тънка и заедно с това съкрушителна насмешка към княз и двор, и приближени, и всичко пошло, до което се допре. Н. Хайтов, П, 107-108. – Със своя тънък, но поразяващ сарказъм, когато му „попадне някой на зъба“, той [Михалаки Георгиев] не прощаваше никому, който е кривнал по „тъмни сокаци“ или проявява съмнителни дарби. СбЦГМГ, 110-111. Старчето седеше на леглото си и ме посрещна с жлъчен сарказъм: – Ти леген от кофа не различаваш ли? Ив. Остриков, СБ, 40.
2. Обикн. мн. Книж. Думи, изрази, които изразяват такава насмешка. Смеяха се и подиграните и с необикновено самоотвержение гълтаха ведно с кафето си и горчивият пелин на сарказмите, с които домакинът черпеше благосъвестно своите гости. Ив. Вазов, Съч. VI, 161. Последователен позитивист и заклет враг на всеки вид мистицизъм, Каравелов разполага с богат арсенал от доводи или сарказми, за да сразява всички крепители на реакцията. М. Арнаудов, БКД, 183. Той знаеше много, много беше чел, говореше вдъхновено и от неговата цветиста и образна реч се сипеха сарказми, остроумия и парадокси. Й. Йовков, ПК, 31-32. Но в частните беседи те [противниците на католицизма] си позволяваха всевъзможни богохулства, шеги и сарказми, които предизвикват от страна на слушателите им възторжени ръкоплескания. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 83.
3. Само ед. Литер. Стилистичен похват, чрез който се изразява язвително, подигравателно отношение на автора или героя спрямо изобразяваните лица или събития. Такава остра, наранителна ирония, при която направо се изразяват чувства на гняв и негодувание, носи името сарказъм. Христом. VII кл, 53. Неговата [на Стоян Михайловски] „Книга за българския народ“ е една сбирка от поеми, писани в непримиримия дух на сатирата и изпълнени с унищожителния език на сарказма. Р, 1926, бр. 232, 3.
– От гр. σαρκασμόϛ през фр. sarcasmе.