САРКАСТЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Саркастичен (в 1 знач.). Фейлетоните му са бойки, саркастически, но и в едните, и другите стилът отсъствува. Ив. Вазов, Съч. XIII, 74. Любен Каравелов е оставал равнодушен или се е отнасял със саркастически отзиви към всички ония въпроси, които са се допирали до делото на черковната независимост. К. Величков, ПССъч. VIII, 25. Самоуверен, той [Каравелов] се нахвърли сега върху доклада с една рязка, нервозна, саркастическа реч. С. Радев, ССБ I, 76. Появиха се таквизи хора, спасителният глас на които като гръм порази и смути българите отначало и те не повярваха в искреността на този глас, а мислеха, че това е саркастическа насмешка над тяхното нещастно положение. Р. Каролев, УБЧИ, 147-148. Саркастически епиграми.
САРКАСТЍЧЕСКИ нареч. Книж. Саркастично. – Обичам баща си. Чоки се усмихна саркастически. – Обичаш го и затова желаеш да бъде пленник у гърците? Ив. Вазов, Съч. XIV, 153. Едни печално се усмихваха, други се усмихваха скрито саркастически, трети негодуваха, даже бай Ганю ми пошепна на ухото: „Разбира ли ти свиня от кладенчева вода!“. Ал. Константинов, БГ, 23. – Ако не бях избягал, съдиите на онзи свят щяха да ме питат: „Защо не избяга?“. За да се отърва от това тежко питане там, горе на небето, рекох да избягам и избягах – саркастически каза подсъдимият. Мис., 1894, кн. 9-10, 744.