САРКÒМ м. Мед. Злокачествен тумор от мезенхимен произход; саркома, рак, канцер. В миома може да се развие сарком, който е също съединителнотъканен тумор. Ил. Щъркалев, Г, 152. Карциномите метастазират предимно по лимфен, а саркомите – предимно по кръвен път. Ив. Черноземски и др., О, 28. Саркомът на простатната жлеза е злокачествено новообразувание, което се среща рядко, но най-често в млада възраст. Т. Патрашков, ЛП, 51.

– От гр. σάρκωμα през нем. Sarkom, фр. sarcome.


Източник: Речник на българския език (онлайн)