САРКОФÀГ, мн. -зи и (остар.) -ги, след числ. -га, м. 1. Неголяма каменна или мраморна гробница, обикновено с архитектурно оформление и декоративна скулптурна или стенописна украса. Постройката бе в арабски стил. В нея се намираше мраморен саркофаг, а по стените ѝ – стихове от корана. Д. Димов, Т, 461. В полукръглия мавзолей дълбоко под земята мраморът се е втвърдил над саркофазите с чертите на лицата и формите на тялото на погребаните тук величия. Няколко династии са наредени една до друга във вечния мир. Н. Инджов, ПП, 125. Ако в Цариград нямаше нищо друго – да беше само саркофагът на Александър Велики – пак заслужаваше да тръгне човек открай света, за да види едно чудо. А. Каралийчев, С, 53. Спряха се пред намерената част от каменния похлупак, който някога притискал саркофага на Иван Александър, и с интерес разгледаха издялания двуглав орел по ботуша на царската фигура. П. Стъпов, ГОВ, 189. Народният музей, обогатен с редки нумизматически колекции и с важни исторически разкопки: статуи, саркофаги. Ив. Вазов, Съч. XVII, 16-17.
2. Надгробен паметник във вид на ковчег.
3. Книж. Ковчег. Заключен зад телените мрежи, аз нямах възможност да се поклоня пред неговия [на Влайков] саркофаг. Мл. Исаев, Н, 287. Саркофагът с покойника беше отрупан с цветя.
4. Масивно бетонно съоръжение за съхраняване на опасни отпадъци, за обезопасяване на аварирал ядрен реактор и др. Украйна започва изграждането на нов саркофаг около разрушения реактор на атомната електроцентрала в Чернобил. Д, 2012, бр. 98, 9.
– От нем. Sarkophag през рус. саркофаг по гр. σαρκοφάγος ‘плътоядец’.