САРМÀТ1, мн. няма, м. Геол. Горната част на миоцена, чиито седименти са от пясъци, глини, коралови и черупести варовици и др.; неоген. Разломяването и оформянето на грабена е започнало вероятно в края на сармата. ГСУГГФ, 2014, т. 106, кн. 2, 138. Котловината дължи своя днешен вид на пропадане, станало тепърва след сармата. ИБГД, 1941, т. 9, 33.
– От собств.