САРМÀТИ мн., ед. (рядко) сармàт2 м. Истор. 1. Само мн. Общо название на група ираноезични номадски племена от скотовъдци, населявали в древността причерноморските степи до р. Дунав. По-късно същите тези двама предводители [Галерий и Диоклециан] сразили сарматите и разселили огромни пленени пълчища от тях из гарнизоните в пограничните райони на Римската империя. Христом. ИСС, 604. „Издирванията са доказали ясно, че значителна част от траките след заселяването на сарматите се е славизирала и е приела славянския език.“ СбЦГМГ, 68. Северовозточните славяне още преди рождество Христово са биле покорени от сарматите, които са биле войнствен пастушески (скотовъдски) народ. КМБП, 13-14. Сарматите обитавали двата бряга на р. Дон. ГСУ, 1905-1906, т. 2, 242.
2. Човек от някое от тези племена. – Затова ли я изведе на поругание? – попита ханът. – Затова. Много я обичах, но нямаше какво друго да сторя! – сви рамене багатурът. – Ех, ти, мръсен сармат! – процеди ханът. Й. Вълчев, СКН, 377.
– От лат. sarmatae.