САРХÒШ м. Диал. Пияница; сархошин, бекрия, бекриец. – Не те ли е срам бе, Димитре. Умуваме тук за свободата на отечеството, пък ти си се налокал като последен сархош. Ц. Родев, Т, 144. – Не бой се, Бояно, никой с пръст няма да те бутне, ако оня сархош, Калифер арами, бъде по-благоразумен. М. Марчевски, П, 45. Кой не знае Павле Хаджийски от Галичник? Можеше ли някой да изпие повече ракия от него? Имаше ли по-голяма напаст за циганите зурладжии от тоя сархош? Мак., 1927, бр. 289, 4.
– От перс. през тур. sarhoş ‘пиян, опиянен’. – Друга форма: сарфòш.