САРХÒШИН, мн. сархòши, м. Диал. Пияница; сархош, бекрия, бекриец. Що се отнася до Спасе, за него всички единодушно твърдят, че той бил „човек със слаб акъл“, „сархошин“, „пропаднал“, „разтурен“. Н. Хайтов, Хд, 95. След няколко минути мълчание Дели Софта направи темане и каза натъртено на Кара Ибрахим: – Ибрахим ага, сархошин ли си станал, или си полудял? Защо се заканваш и плашиш Метекса? Л. Стоянов, МС, 53. Младенчовица: – Кой знае, ама... никой добро за него не дума, тате. Всички го смятат за сархошин... И сега насила да дадем Райка на такъв развален ергенин! Т. Влайков, Съч. IV, 356. Видите ли го? – казваха си един на други тези, покрай които заминеше Пенчо сархошина, – вкъщи жената си усуква като мокър пещимал, децата си пече като на шиш, пък навън ми са умъдрил и върви гаче го е страх мравята да не настъпи. Ил. Блъсков, ПБ I, 111.
– От перс. през тур. sarhoş ‘пиян, опиянен’. – Друга форма: сарьòшин.