СÀСИ мн. Истор. Лица от населението на областта Трансилвания (в днешна Румъния), формирано от германски преселници католици през ХІІ – ХІІІ в.; трансилвански саксонци, сакси. Саксонците в Банат и досега се наричат саси. Те били прочути рудари. Д. Петканова, СБЛ I, 412. // Стесн. Лица от това население, които през XIV – XV в. са се преселили на територии от днешна Северозападна България, Сърбия и Босна, където са се занимавали основно с рударство; сакси. Рудниците били разработвани с помощта на саксонци – преселници от унгарските владения в Трансилвания, които сърбите и българите наричали саси. Сасите преселници в Сърбия получили редица привилегии от сръбския крал Урош и от неговите наследници, включително и правото да имат свои католически църкви. Хр. Матанов, СБ, 268-269. Сасите се настанили в България при Михаил Шишман, но във времето, когато той все още бил деспот. Кр. Кръстев, БЦДТ, 324. Предполага се, че сасите са дошли в северозападните български земи по времето на Михаил Шишман. Те са се прехвърлили в тях от Сърбия, където са разработвали среброносни находища още през XIII в. Нум., 1984, кн. 2, 20. От последните средневековни столетия водят произходът си някои немски думи, пренесени от сасите, които в XIV и XV столетия са копали руди в Босна, Сърбия и България, като са били повикани из Маджарско и Седмиградско. СбНУ I, 111.