САСÒН м. Вид къса дамска прическа с дълъг прав бретон, наложила се през 60-те години на ХХ в. Еми имаше хубава светла коса и винаги я подстригваше сасон. Вл. Голев, НПИП, 127.

– От собств.


Източник: Речник на българския език (онлайн)