САТÀН м. Остар. Сатана; сатанин. Жажда за власт пробуди в него сатàна – оттам се родиха царе и патриарси, боляри и царици. И втъна в робия земята. Н. Райнов, КЦ, 14. С възкресението си Христос изтегли от лявата страна – от царството на ада – всички праведници, подвластни дотогава на сатàна. ГСБД, 1910, 22. Сатанът с един завистлив поглед гледал на тая трогателна картина, от която той бил изключен, и от гняв махал с ръцете си, въоръжени от остри нокти. ЖС, 1894, бр. 23, 182.
– От гр. σατανᾶϛ от евр. šatan ‘противник, враг’.