САТАНИЗЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Придавам на някого или нещо сатанинска същност, качества на сатана (в 1 знач.). Християнството прекодира и сатанизира образи от античната митология и други езически митологии (това са най-често божества, свързани с Отвъдното), довеждайки до големите хиперболизации на дяволския образ. М. Григорова, ХП [еа].

2. Прен. Представям някого или нещо в крайно негативна светлина, като източник на големи злини. Масоните се радват на висок престиж. Но в световен мащаб тяхната оценка не е еднозначна – някои френски автори например направо ги сатанизират. Ил. Тодев, Б, 42. Медиите могат да възвеличават образа или да го сатанизират. ФА, 2004, бр. 3, 130. сатинизирам се страд. Образът на Бога [в поемата „Септември“] първо се сатанизира чрез приписване на сатанистични характеристики. ЛВ, 2014, бр. 37, 6. Измамните решения на популистите – да се сатанизират всички материално успели, са вредни. ЖДн, 2013, бр. 45, 9.


Източник: Речник на българския език (онлайн)