САТАНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Сатанински; сатанически, сатански. Тя [Салома] няма нищо повече, освен сатаничните си страсти. НЖ, 1907, кн. 8, 33. Тоя индивидуализъм в „Бранд“, една от най-характерните пиеси на Ибсена, се изражда, става сатаничен – Бранд проклина и майка си дори. Чудовищно! Злат., 1941, кн. 5, 223.