САТÀНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Сатанински; сатаничен, сатанически. Сред гробната тишина раздава се неговото [на Велзевул] зловещо ха-ха-хааа!... Няколко кукумявки акомпанират сатанското злорадство. Ал. Константинов, Съч., 12. Архимандритът говорил с такова душевно спокойствие, с такъв невинен глас, на когото би позавидовале и самите демоне. Това сатанско хладнокръвие накарало Петра да подскокне така, чегато го е ухапала оса. Л. Каравелов, Съч. V, 79. В таквизи съвсем деликатни обстоятелства [вестникарството] има своята длъжност да отблъсква лошевите споразумения, които по злощастие раждат сатански раздори. ДЗ, 1868, бр. 37, 135.