СÀТИРА ж. 1. Само ед. Литер. Изобразителен подход, използван в трите литературни рода – лирика, епос и драма, при който чрез преувеличение, ирония и подигравка се изобличават, осмиват и осъждат човешките слабости и пороци и отрицателните обществени явления. Христо Смирненски е също един от най-горещите почитатели на Чехов и особено на хумора и сатирата в Чеховите разкази. В. Йосифов, Избр. тв, І, 138. Усилвайки мрачните краски, той [Кирил Христов] не се скъпи на вулгарни изрази, примесени към една тънка ирония и язвителна сатира. Такъв е първоначалният цикъл от епиграми – „Чемерика“. М. Арнаудов, ЖТИ VI, 40. Неговата [на Стоян Михайловски] „Книга за българския народ“ е една сбирка от поеми, писани в непримиримия дух на сатирата и изпълнени с унищожителния език на сарказма; тя е една велика книга, в която са изнесени недъзите на нашата млада държава. Р, 1926, бр. 232, 3.
2. Литер. Литературно произведение в стихотворна или прозаична форма, в което се следва този подход. Сред видовото разнообразие на нашата класика особено място заемат художественият фейлетон и сатирата. Г. Цанев, СИБЛ, 50. В Ловеч аз не се задоволих само със стихотворения от тоя род, но предприех съчинението и на цели поеми и сатири в стихове. П. Р. Славейков, БП I, ХХII. Най-хубавото нещо, което Ветко е писал в последно време, е една малка книжка сатири, в които се осмиват идеалите на разни писатели, даскали. П. П. Славейков, ОБ, 247. Особено характерно е, че някои от тия творби имат белезите не само на един поетичен вид. Така Ботевата „Елегия“ е същевременно и сатира. Лит. Х кл, 180.
3. Остар. Лист с текст, който се залепва някъде или се разпространява с цел да се изобличи, критикува, осмее лице или събитие; прокламация. Той мислеше, че прекъснатият разговор се касаеше до сатирите против Огнянова и Соколова, които бяха пръснати в множество тая нощ. Ив. Вазов, Съч. XXII, 118. Една неделя сутрин софийските граждани видяха залепени по улиците сатири, в които княз Александър се заплашваше със смърт. С. Радев, ССБ I, 340. На вратата на палата князев е имало сатира, която при другото най-после гласяла тъй: Вън от тук, куче! АНГ I, 596. Като го изгонили събратията му во Христе из манастирът, нощно време той пълзеше по дервентските стръмнини да лепи остри сатири на манастирските порти против своите събратия. З. Стоянов, ЗБВ I, 108-109.
– Лат. satira.